Асансьорни истории ІІ

The End

2007-06-01T00:54:00.000+03:00

Това е краят... Няма повече да пиша тук...

ЗАКЛЮЧ!

P.S.: Ако по някаква невероятна случайност съм ви залипсвала или сте си "поревали" за мен, заповядайте на моя кръстопът.

За пироните и дупките

2007-03-13T12:00:00.000+02:00

Един баща имал много лош син. Един ден решил да му даде урок. Казал на сина си всеки път когато прави лошо на накого да забива един пирон във вратата.

Когато цялата врата станала в пирони той извикал сина си и му показал колко зло е направил. Сина се засрамил и попитал баща си какво да стори за да поправи злото. Баща му казал да започне да прави добро на хората. За всяко добро дело да изважда по един пирон, докато не остане нито един на вратата. Синът го послушал.

След време дошъл при баща си и щастлив му показал, че всички пирони били извадени. Но бащата, вместо да се зарадва, само поклатил глава и казал: "Ти извади пироните, но дупките останаха!"

Първата заповед: "...да нямаш други боговe освен Мене!"

2007-03-09T12:40:00.000+02:00

Не знам защо озаглавих точно така постинга си... Прозвуча ми добре, а и все още не мога да разгадая какво рационално тълкуване може да се открие на тази заповед. Другите общо взето са ми ясни....

1.Аз съм Господ, Бог твой, да нямаш други богове освен Мене!
2.Не изговаряй напразно името на Бога !
3.Помни да осветяваш седмия ден, неделята!
4.Почитай баща си и майка си!
5.Не убивай !
6.Не прелюбодействай!
7.Не кради!
8.Не лъжесвидетелствай!
9.Не пожелавай жената на ближния си!
10.Не пожелавай имота на ближния си!

На тези тема ме наведе един колега, който ме попита какво мисля за божиите заповеди. Дали ги одобрявам, дали смятам че още важат, дали бих махнала или прибавила някоя?

Без да се замисля му отговорих, че са валидни. И сигурно са най-универсалното нещо, което е било измисляно от човека. Като изключим първите три, които са по мое мнение чисто религиозни (но пък съм сигурна, че може да им се открие ра;ционалното тълкуване) останалите кратко, точно и ясно изразяват моралните човешки устои. По мое мнение най-верните и най-правилните. Всичко е вятър. Естествено има изключения от правилото. Можем да нищим вариантите колкото си искаме, с цел да оборим универсалността на тия заповеди. Но няма смисъл според мен. Винаги може да се случи обратното на някоя заповед да е по-правилно и по-морално от спазването й. За това ни е дадено право на избор. Сами да решаваме какво да парвим и какво да не правим.

Аз бих добавила и една 11-а заповед: "Не прави никуму това, което не искаш на теб да направят"...

Жена

2007-03-08T17:17:00.000+02:00

(моят поздрав за дамите по случай празника)

Жена

*Щурците*

Навярно винаги ще те обичам

и ще откривам в теб безброй неща

бъди каквато си, това е всичко

това е тайната на любовта

Бъди загадъчна и пряма

Непредвидима като дъжд

Непостоянна като вятъра подухнал изведнъж

Навярно винаги ще те обичам

и ще откривам в теб безброй неща

Бъди една жена, едно момиче

с едно сърце, с безброй лица

Бъди красивата Елена, която Омир вдъхнови

Бъди Мария Магдалена но бъди..

Знайни незнайни, скрити и явни

вечните тайни, тайните на любовта

минали, днешни

бъдещи вечните

Всички се срещат във твоето име жена

А ако някога недай си боже

но както често става в този свят

решиш че повече със мен не можеш

и че не сам ти вече мил и драг

ще се сбогувам без обида

а с благодарност за това

че те познавах, че те има и сега

Знайни незнайни, скрити и явни

вечните тайни, тайните на любовта

минали, днешни

бъдещи вечните

Всички се срещат във твоето име жена

Във твоето име(3)

жена.

8-ми март ли?!

2007-03-08T16:55:00.000+02:00

Едно момче попита приятелката ми какво да напише в картичката на гаджето си. Тя му каза: "Напиши й, че я обичаш! Това е достатъчно!". Но той се заинати. Каза, че й го е казвал достатъчно често... Аз си мисля... Никога не е достатъчно, когато обичаш, винаги може и още и никога не е излишно да кажеш на някого, че го обичаш! Един ден може да съжаляваш, че си си замълчал, когато думите са напирали на устните ти...

Един празник не прави любовта. Но любовта прави празника!

Странен кошмар с кучета

2007-02-27T14:09:00.000+02:00

Сънят е доста мътен и си мисля, че го сънувах поне три пъти през нощта, като последния път имаше продължение...

Най-обикновена стая. Мрачна, без прозорци, само мъждива лампа, която не знам къде точно се намираше, но едва осветяваше стаята. В стаята има само четири легла - три покрай стената и едно в средата на стаята. Аз съм на това легло в средата. На останалите три има по един човек. В последствие стигнах до извода, че това са мои близки хора, но първоначално нито ги виждах, нито знаех кои са. Само знаех, че в момента в който заспят душите им се вселяват в телата на кучета... Спяха, а аз седях в леглото си и ги наблядавах. Чувствах се доста объркана и някак поуплашена. Спомням си, че под леглото ми живееше някакво странно същество. Трудно ми е да го опиша, беше малко и кафяво с хуманоидни черти, но не беше точно човек. От време на време то се показваше някак изпод леглото и май беше злонамерено, защото мен ме обхващаше някакъв особен страх. И все се опитвах да го натикам пак под леглото.

Това е първата част от съня. Всеки път като го сънувах това се пробуждах. Послединя път когато го сънувах, както вече казах, имаше продължение.

Аз съм навън до брега на река или море (по-скоро море) - висок и каменист бряг. Имаше и нещо като дървен кей. Трите кучета, в които се "вселяваха" хората от стаята ме бяха обградили. Беше ме страх да не ме нападнат, но не помня, да са го направили. Аз се чудех дали ако ме нападнат и за се защитя и ги нараня в това им тяло, дали няма да нараня и истинските им тела. В същото време се появи някакво малко странно куче с много крака (крака като на буболечка малко) и вместо лапи имаше огромни нокти. То ме нападна - хапеше ме, дереше ме. Усещах истинка физическа болка, когато заби всичките си нокти в крака ми. Аз се опитвах да се защитавам и в същото време се страхувах да не го нараня. Знаех, че е онова същество изпод леглото ми. В същото време ми се въртеше някакъв образ на малко момиче. Имах чувството, че всъщност това странно куче, момиченцето и странното същество изпод леглото са едно и също нещо.
В един момент се озовахме върху дървения кей и "кучето" пропадна в някаква дупка в дъските. Аз се зарадвах, че съм се утървала, но незнайно защо погледнах в дупката да видя как е. Тогава кучето ми скочи и започна отново да ме дере и да ме хапе. Аз отнякъде изкарах някаква кърпа/хавлия, хванах го някак си и го покрих с нея. Натисках го към пода за да не ме дере (то беше по гръб) и накрая му счупих врата...
И се събудих - разтреперана и уплашена. Направо щеше да ми изкочи сърцето! И в същото време се чувствах някак облекчена.

Moulin Rouge - "El Tango de Roxanne"

2007-02-19T12:30:00.000+02:00

Представям ви един невероятен клип, откъс от филма "Мулен Руж".
По-ефектно е, ако го гледате на Full Screen.

Ето алтернативен линк, в случай, че от тук не можете да го пуснете.

Според мен е нещо прекрасно, великолепно! Направо изумително!
Никога не ми се е случвало толкова пъти да гледам едно и също нещо и всеки път да настръхвам.

Повтарящи се сънища

2007-01-13T18:57:00.000+02:00

Всъщност не точно повтарящи се сънища, по-скоро повтарящи се елементи.

От известно време почти всяка вечер сънувам влакове и гари. Всъщност за първи път сънувах че пътувам с влак миналата година някъде по това време, но напоследък сънищата зачестяха - стоя на някви гари и чакам влак, друг път пътувам, понякога не участвам в съня, а само мои роднини, понякога съм се качила на грешния влак, друг път си пропускам гарата - всевъзможни ситуации. Интересното е, че рядко са натоварени с отрицателна емоция, но и не ми е приятно, някак безразлична съм, равнодушна.

В последно време на няколко пъти сънувам, че крада - може би вече три-четири пъти се случва. Последно снощи - бях в някакъв магазин, квартална бакалия, взех си някакви желирани бонбони и ги изядох. Но не цяло пакетче, бяха разпилянипо рафта. После непрекъснато си мислех, че нама за какво да ме обвинят, защото бонбоните не са били в кутийката.

И много сватби сънувам от лятото насам. Обикновено аз съм булката или някаква близка роднина, или организирам нечия сватба; обикнвено нещо се обърква и това ме разтройва, но накрая нещата се нареждат. Последно сънувах, че съм на тройна сватба и аз съм една от булките. Трябваше вече да се приготвям за церемонията. Баба ми ми донесе роклята, оято както се оказа тя е шила. Роклята беше просто ужасна! Дори за нормална рокля не бих я облякла, камо ли за сватбена! Беше няква мръсна, раздърпана и ми беше май голяма. После дойде майка ми и тя ми донесе рокля - в първия момент ахнах, че е много красива, но тогава видях, че долната й част (полата) е черна. Майка ми се оправда, че така й бил казал брат ми, полата да е черна (?!). Аз много се разтроих и се разплаках... Накрая реших, че това си е моя ден и няма да позволя да ми го развалят - комбинирах роклите горната част на тази от майка ми и долната на тази от баба ми. Накрая, докато вървях към църквата (или каквото там беше) се оказах в някаква много нежна и красива рокля от кошприна с огромен шлейф...

Тъпа работа!

Един загубен и един спечелен ден

2007-01-12T14:42:00.000+02:00

Днеска пак спах до късно. Май станах някъде към един следобед. Естесвено не учих, както и надали ще седна да уча. Вчера също, както и оняден... Абе голям мързел ме е налегнал.

Пилея си времето! А то е ценно, не ме чака, продължава да си върви...

Но от друга страна, кога друг път ще мъзелувам така, ако не сега?! Когато завърша и започна работа? Или като се излюпи някое отроче? После, чак в горба ще си почивам...

Приказки по грамофона

2007-01-11T00:03:00.000+02:00

Някога, когато бях малка големия ни грозен грамофон работеше. И аз много обичах да сядам на пода пред него (защото той е голам като шкаф) и да слушам приказки - "Оле затвори очички", за зеленото крокодилче... Е, и другите плочи обичах да слушам, но тогава нищо не разбирах от музика...

Сега не работи, няма игличка. Наще го ползват за масичка за телевизор... И бяха изхвърлили плочите в мазето. Добре, че ги намерих, за мен са си истинско съкровище. Само че не знам дали още стават за слушане. Но за мен са си приятен мил спомен.

Тони много ми се смя, като му казах, че пак искам да слушам приказки по грамофона. Можела съм да си ги сваля и да си ги слушам на компютъра. Не разбра. За него това не е скъп спомен от детството, като за мен...

Elf Yourself!

2007-01-04T23:55:00.000+02:00

Когатя бяхме елфчета:

Яна

Тони

Забавлявай се!

Happy New Year 2007!

2007-01-01T23:05:00.000+02:00

За много години!!!

Обичам мириса на бор в камината,
събрала ни в края на годината,
сгряла ни сърцата и душите
и дала порив на мечтите!
Обичам огъня в камината да свети,
дъха на баница с късмети,
на старо вино,сини сливи,
и искам вий да сте щастливи,
и да живеем всички дружно,
повече не ни е нужно!

Мирна и щастлива Нова година!
Нека 2007 да е красива, като пролетта, топла като лятото, благодатна, като есента и силна и непреклонна, като морето през зимата.

Нека сме добри към себе си и към хората около нас!
И много усмивки!

Нещо лигаво, но симпатично

2006-12-14T13:56:00.000+02:00

When we’re apart,

I look for you

in every part of my day

I open each door

and round each corner,

secretly hoping you’ll be there

I know it’s crazy for me to think

you’re never more than

a heartbeat away

when there are so many miles between us.

But in precious moments

when we’re together, it’s like

the stars are perfectly aligned

and everything’s right with the world.

And those moments are so incredible,

that once they’re passed,

I can’t get them – or you – off my mind.

So until the day comes

when our times together

outweighs our time apart

I’ll keep looking for you

in every corner of my days.

with the sound of every footstep,

will be longing for you…

and loving you more than ever

Suzanne Berry

Морето само живите обича

2006-12-14T13:09:00.001+02:00

Mорето само живите обича,
а мъртвите изхвърля на брега.
Едно момиче, ах, едно момиче
морето не изхвърли на брега.
Остана само кърпата позната
да се прелива с белите вълни.
Момичето обичаше моряка,
моряка - всички хубави жени.
Остана само кърпата с червени
и лилави ресни като преди.
Ний плакахме безшумни и смутени
и скочихме в студените води...
До дъно преобърнахме морето
със пръсти, посинели от тъга,
да търсиме момичето, което
морето не изхвърли на брега.

Христо Фотев

I Want to be the Center of Your Universe

2006-12-11T11:51:00.000+02:00

I want to be the center of your Universe,

And you- will be my only star!

I want to be the sun for you,

The falling rain, the most amazing rainbow

In the crystal silence of the sky!

I want to be that gostly ship,

In which you’ll sail away to chase a dream!

I want to be that sparkle your eyes,

That drives me mad to the extreme

That makes my flesh grow weak…

And when you speak,

I want to be the meaning of every word you say,

Your “yes”, your “no” and your “may be”!

I want to wake up every day

And be your angel while you are asleep…

I want to be the center of your life

Because you make me feel complete

Forgive me, but I have to say

It’s you I want, it’s you I need…

АРАГОРН

За "И"-то и многоточието

2006-12-07T13:02:00.000+02:00

Когато първи курс учехме Теория на Масовата Комуникация, преподавателката ни ни обясни, че никога не можем да сме сигурни кога точно е започнала започнала комуникацията между адресата и адресанта. Често пъти се случва, тя да започне много преди адресата и адресанта да се идентифицират като такива. По тази причина според нея всяко изречение трябва да започва с "И [еди какво си]", защото винаги има казано нещо преди това.

Също така ни обясни, че никога не бихме могли практически да изчерпим Обекта за който говорим, можем да изчерпим само темата. За това според мен всяко изречение трябва да завършва с многоточие, защото винаги има какво още да се каже по въпроса...

За моето слънце и звезди

2006-12-05T19:38:00.000+02:00

Защо Слънце?
Слънцето е символ на мъжкото начало, доброто, реда, светлината. То е извор на живот. Символ на възкръсващата природа, на Бог, на космоса и неговото единство, на самата земя.

Защо звезди?
Те винаги са на небето - и денем и нощем. И огряват пътя ни дори, когато не ги виждаме, заслепени от Слънцето и Луната.

Нощ и небе

Когато звездите са на небето,
тогава мисля за тебе.
Отплавай с погледа си към мен,
когато звездите гледат морето!

Защото мислите, като вълните,
които се гонят нощем,
са най-спокойни и най-приятни,
тъкмо когато греят звездите.

Моята силна земна любов
спи тихо в светлина
под ясно, широко небе
образувано само от тебе.

Часът, в който сънища свети
минават през дрямка,
е час музикален, изглежда,
и трябва да бъдеш до мен.

Защото мислите по тебе са свети
за обикновения дневен лъч -
мога да те познавам само
като моя звезда, мой ангел и сън...

Неизвестен автор

Пътят към сърцето на мъжа минава през стомаха

2006-12-05T12:57:00.000+02:00

Малко хора знаят от къде произлиза тази "директива"

В края на XVI век мъжете предимно са "общували" чрез хладни оръжия. Сред тях особено актуални са били тези с широките остриета. Особеностите на дизайна им не позволявали при близка борба да пробождат направо в гърдите, защото неприятно се заклещвали в ребрата. Оръжието трудно можело да преодолее костната решетка на ребрата и така да нарани вътрешните органи, което всъщност била и крайната цел. Подобен резултат можело да бъде постигнат само ако мечът се забие със страшна сила. Но нали разбирате, че правейки този размах, мъжът остава неприкрит и страшно уязвим, а и на бойното поле няма време за подобни акробатики. Затова са изобретили друг подход - мечът се забива в стомаха с движение нагоре в тялото, така се заобикаля гръдният кош и безпрепятствено се прониква до дробовете и сърцето. През Средновековието тази техника била известна с правилото "Пътят към сърцето на мъжа минава през стомаха".

Минало време и тази крилата фраза добила друг, по-романтичен смисъл.

Източник

Като раци в кофа - родилните мъки на един сайт

2006-12-05T11:27:00.000+02:00

Не знам до колко е коректно да пиша този постинг, но честно да си кажа цялата история много ме натъжи и разочарова.

Чевек, когото много уважавам, ме помоли да присъствам на обсъждането на сайта, който прави екипът му. Да си кажа мнението, да помогна с каквото мога.

Аз взех наистина присърце този проект. Разгледайх сайта, разцъках го за бъгове, водих си подробни бележки и т.н. Вчера отидох с огромно желание и хъс на срещата, а си тръгнах разочарована и малко обидена...

Имах чувството, че тия хора не са екип. По-скоро ми мязаха на раци в кофа - аха някой се е закачил за ръба да излезе и другите дружно го повалят. Имах чувството, че там сме като някакви врагове, противници, които се опитват да се наложат, а не като хора, които трябва да си обменят идеи и да направят нещо наистина хубаво.

Ядосах се и на администратора на сайта. Правеше се на въздесъщ и много знаещ, създаваше грозното впечатление на прекалено самонадеян. Всяка втора дума, която казваше беше "Това е невъзможно!", а след малко обяснява как тепърва разучава пладформата, с която работи. А честно казано нито едно от предложенията не беше принципно невъзможно. Бяха съвсем елементарни неща, които съм виждала на практика приложени по много сайтове. Баткааа, като не разбираш не ми се прави на Господ на програмистите! Аз като не разбирам си трая и питам, и се уча, ако сметна че си струва.

Върха на сладоледа беше, когато казах на г-н администратора, че някои неща не работят както трябва с Firefox и Opera. А той най-обидено ме попита защо съм била толкова злонамерена към него, какво съм целяла с това. После започна да ми развива теории, че системите били различни, че нищо не можело да се направи по въпроса, че от всички които до сега са посетили сайта само четерима били използвали Firefox и нито един Opera, та не си струвало да се занимава с такива "дребни" неща...

Честно да ви кажа аз зяпнах тъпо! Не мисля, че бях злонамерена. Вършех си работата. А накрая аз излязах виновна за некомпетентността на този и оня... И все пак ще продължа да се занимавам с това, въпреки така наречения "екип". Защото смятам идеята за страхотна и от уважение към човека, който ме покани в този проект.

Take This Bottle

2006-12-01T01:22:00.000+02:00

Faith No More - "Take This Bottle"
King For A Day, Fool For A Lifetime Album

I can wait to love in heaven
I can wait for you
Far away, I'll treat you better
Better than down here

Cuz I done wrong
And I'm a little afraid
I ain't too strong
And this ain't easy to say:

Take this bottle
Take this bottle
And just walk away - the both of you
And let me feel the pain - I've done to you

I can hope we'll be together
With a better roof over our heads
I can hope the stormy weather
It passes on - it passes on -

But I've hoped too long
Hoped for me to change
That hope is gone
So listen to what I say:

Take this bottle

Магазин "БОН-БОН" (или как ядохме бонбони и олигофренясвахме)

2006-11-30T23:01:00.000+02:00

Всеки път като вляза в тоя магазин все си викам, че трябва с пачките да влизам. А и продавача е много готин - много отзивчив веселяк, с когото сигурно ще се сприятелим след още едно-две влизания.

Там продават бонбони и най-различни сладки лакомства! Рай за човек като мен, който обожава сладки неща!

А после...

После отидохме на едни люлки! Лапахме бонбони, люляхме се... Бе въобще като у детската градина бяхме.

Дори намерихме съвсем-последното-за-сезона-глухарче.

И се смяхме.

И ми беше хубаво.

Искам пак да съм на 5 годинки...

Защо няма денонощни библиотеки?

2006-11-30T15:57:00.000+02:00

Снощи ми беше скапано. Някак много унило и самотно. Тази сутрин се събудих със съвсем същото чувство, съвсем малко притръпнала към него... И някак много апатично...

И после отидох до шуменската регионална библиотека. И излязох от там без грам следа от тези неприятни чувства. А стоях там не повече от 15 минути. Дори половината неща, които търсех ги нямаше...

Но нали съм книжен плъх, присъствието на толкова много книги край мен ми действа успокояващо. Все едно съм в храм. Моят храм, ако мога така да го нарека. На моя странен бог, ако мога така да го нарека. За мен книгите са нещо наистина много, много свято! Да, знам, те са нещо материално. А аз определено не съм материалистка. Но присъствието на толкова много знание, мъдрост и човешка мисъл край мен ме кара да потръпвам от някакво странно обожание и страхопочитание. Случвало ми се е да се разтреперя, когато намеря дълготърсена книга...

Десетки пъти ми се е случвало да скитам самотно среднощно по улиците, копнеейки да си намеря кътче спокойствие, и да се питам...

Защо няма денонощно работещи библиотеки?

Моля, качете се в асансьора!

2006-11-30T00:32:00.000+02:00

Толкова отдавна не съм писала...

Уверявам ви, няма нищо по-трудно от това да напишеш първата си публикация...
Така като се замисля май на мен това се пада петата поред Първа публикация...

Отлагах доста докато се реша. Сякаш пък боли! [Не боли никак!] Сякаш пък не знам какво е! [Знам и още как! Блогерската ми кариера не е кратка!] Може би имам някаква предстартова треска, все пак започвам нещо ново. Или получавам фобия от белия лист...

Отплеснах се, както почти винаги. Тази моя неконкретност някой ден ще ми изяде главата.

Та...

Защо "Асансьорни истории ІІ"?
Както вече съм обяснила в описанието на блога това са бесните полети на душата ми между разум и чувствата. В интерес на истината това е нещо многообхватно и ми позволява да говоря за абсолютно всичко. А и вече съм писала едни "Асансьорни истории". И нали съм малко старомодна, и поне малко книжен плъх - те са писани на ръка, в една симпатична малка тетрадка със шарени корици.

Написах ги за човека, когото обичам вероятно повече и от себе си. Написах ги защото много ми липсва, а винаги има толкова много да му кажа, че все не ми стига времето... [подсмърчам си тихо и си бърша сълзите - Извинете много! Малко ми е смотано. Вероятно от времето...] И сега ми липсва... Толкова много...

Защо зарязах BgLog?
Това е дълга история... Е, не чак толкова дълга. Просто не искам да обяснявам причините за да не бъда разбрана погрешно (както незнайно защо се случва твърде често напоследък).

Не мога да отрека, BgLog ми даде наистина много (на първо място - моя специален любим човек). Надявам се само никой да не ми е сърдит и обиден - напоследък бях малко твърде рязка и груба. За съжаление твърде късно го схванах...

Но каквото било, било! Ако е писано - ще продължи!

Сега това е моето най-специално и лично място! И мисля добре да се грижа за него и да не допусна старите грешки!

Моля, качете се в асансьора да се повозим заедно!