Нещо лигаво, но симпатично

When we’re apart,

I look for you

in every part of my day

I open each door

and round each corner,

secretly hoping you’ll be there

I know it’s crazy for me to think

you’re never more than

a heartbeat away

when there are so many miles between us.

But in precious moments

when we’re together, it’s like

the stars are perfectly aligned

and everything’s right with the world.

And those moments are so incredible,

that once they’re passed,

I can’t get them – or you – off my mind.

So until the day comes

when our times together

outweighs our time apart

I’ll keep looking for you

in every corner of my days.

with the sound of every footstep,

will be longing for you…

and loving you more than ever

Suzanne Berry

Морето само живите обича

Mорето само живите обича,
а мъртвите изхвърля на брега.
Едно момиче, ах, едно момиче
морето не изхвърли на брега.
Остана само кърпата позната
да се прелива с белите вълни.
Момичето обичаше моряка,
моряка - всички хубави жени.
Остана само кърпата с червени
и лилави ресни като преди.
Ний плакахме безшумни и смутени
и скочихме в студените води...
До дъно преобърнахме морето
със пръсти, посинели от тъга,
да търсиме момичето, което
морето не изхвърли на брега.

Христо Фотев

I Want to be the Center of Your Universe

I want to be the center of your Universe,

And you- will be my only star!

I want to be the sun for you,

The falling rain, the most amazing rainbow

In the crystal silence of the sky!

I want to be that gostly ship,

In which you’ll sail away to chase a dream!

I want to be that sparkle your eyes,

That drives me mad to the extreme

That makes my flesh grow weak…

And when you speak,

I want to be the meaning of every word you say,

Your “yes”, your “no” and your “may be”!

I want to wake up every day

And be your angel while you are asleep…

I want to be the center of your life

Because you make me feel complete

Forgive me, but I have to say

It’s you I want, it’s you I need…

АРАГОРН

За "И"-то и многоточието

Когато първи курс учехме Теория на Масовата Комуникация, преподавателката ни ни обясни, че никога не можем да сме сигурни кога точно е започнала започнала комуникацията между адресата и адресанта. Често пъти се случва, тя да започне много преди адресата и адресанта да се идентифицират като такива. По тази причина според нея всяко изречение трябва да започва с "И [еди какво си]", защото винаги има казано нещо преди това.

Също така ни обясни, че никога не бихме могли практически да изчерпим Обекта за който говорим, можем да изчерпим само темата. За това според мен всяко изречение трябва да завършва с многоточие, защото винаги има какво още да се каже по въпроса...

За моето слънце и звезди

Защо Слънце?
Слънцето е символ на мъжкото начало, доброто, реда, светлината. То е извор на живот. Символ на възкръсващата природа, на Бог, на космоса и неговото единство, на самата земя.

Защо звезди?
Те винаги са на небето - и денем и нощем. И огряват пътя ни дори, когато не ги виждаме, заслепени от Слънцето и Луната.

Нощ и небе

Когато звездите са на небето,
тогава мисля за тебе.
Отплавай с погледа си към мен,
когато звездите гледат морето!

Защото мислите, като вълните,
които се гонят нощем,
са най-спокойни и най-приятни,
тъкмо когато греят звездите.

Моята силна земна любов
спи тихо в светлина
под ясно, широко небе
образувано само от тебе.

Часът, в който сънища свети
минават през дрямка,
е час музикален, изглежда,
и трябва да бъдеш до мен.

Защото мислите по тебе са свети
за обикновения дневен лъч -
мога да те познавам само
като моя звезда, мой ангел и сън...

Неизвестен автор

Пътят към сърцето на мъжа минава през стомаха

Малко хора знаят от къде произлиза тази "директива"

В края на XVI век мъжете предимно са "общували" чрез хладни оръжия. Сред тях особено актуални са били тези с широките остриета. Особеностите на дизайна им не позволявали при близка борба да пробождат направо в гърдите, защото неприятно се заклещвали в ребрата. Оръжието трудно можело да преодолее костната решетка на ребрата и така да нарани вътрешните органи, което всъщност била и крайната цел. Подобен резултат можело да бъде постигнат само ако мечът се забие със страшна сила. Но нали разбирате, че правейки този размах, мъжът остава неприкрит и страшно уязвим, а и на бойното поле няма време за подобни акробатики. Затова са изобретили друг подход - мечът се забива в стомаха с движение нагоре в тялото, така се заобикаля гръдният кош и безпрепятствено се прониква до дробовете и сърцето. През Средновековието тази техника била известна с правилото "Пътят към сърцето на мъжа минава през стомаха".

Минало време и тази крилата фраза добила друг, по-романтичен смисъл.

Източник

Като раци в кофа - родилните мъки на един сайт

Не знам до колко е коректно да пиша този постинг, но честно да си кажа цялата история много ме натъжи и разочарова.

Чевек, когото много уважавам, ме помоли да присъствам на обсъждането на сайта, който прави екипът му. Да си кажа мнението, да помогна с каквото мога.

Аз взех наистина присърце този проект. Разгледайх сайта, разцъках го за бъгове, водих си подробни бележки и т.н. Вчера отидох с огромно желание и хъс на срещата, а си тръгнах разочарована и малко обидена...

Имах чувството, че тия хора не са екип. По-скоро ми мязаха на раци в кофа - аха някой се е закачил за ръба да излезе и другите дружно го повалят. Имах чувството, че там сме като някакви врагове, противници, които се опитват да се наложат, а не като хора, които трябва да си обменят идеи и да направят нещо наистина хубаво.

Ядосах се и на администратора на сайта. Правеше се на въздесъщ и много знаещ, създаваше грозното впечатление на прекалено самонадеян. Всяка втора дума, която казваше беше "Това е невъзможно!", а след малко обяснява как тепърва разучава пладформата, с която работи. А честно казано нито едно от предложенията не беше принципно невъзможно. Бяха съвсем елементарни неща, които съм виждала на практика приложени по много сайтове. Баткааа, като не разбираш не ми се прави на Господ на програмистите! Аз като не разбирам си трая и питам, и се уча, ако сметна че си струва.

Върха на сладоледа беше, когато казах на г-н администратора, че някои неща не работят както трябва с Firefox и Opera. А той най-обидено ме попита защо съм била толкова злонамерена към него, какво съм целяла с това. После започна да ми развива теории, че системите били различни, че нищо не можело да се направи по въпроса, че от всички които до сега са посетили сайта само четерима били използвали Firefox и нито един Opera, та не си струвало да се занимава с такива "дребни" неща...

Честно да ви кажа аз зяпнах тъпо! Не мисля, че бях злонамерена. Вършех си работата. А накрая аз излязах виновна за некомпетентността на този и оня... И все пак ще продължа да се занимавам с това, въпреки така наречения "екип". Защото смятам идеята за страхотна и от уважение към човека, който ме покани в този проект.

Take This Bottle

Faith No More - "Take This Bottle"
King For A Day, Fool For A Lifetime Album

I can wait to love in heaven
I can wait for you
Far away, I'll treat you better
Better than down here

Cuz I done wrong
And I'm a little afraid
I ain't too strong
And this ain't easy to say:

Take this bottle
Take this bottle
And just walk away - the both of you
And let me feel the pain - I've done to you

I can hope we'll be together
With a better roof over our heads
I can hope the stormy weather
It passes on - it passes on -

But I've hoped too long
Hoped for me to change
That hope is gone
So listen to what I say:

Take this bottle