Като раци в кофа - родилните мъки на един сайт
Не знам до колко е коректно да пиша този постинг, но честно да си кажа цялата история много ме натъжи и разочарова.
Чевек, когото много уважавам, ме помоли да присъствам на обсъждането на сайта, който прави екипът му. Да си кажа мнението, да помогна с каквото мога.
Аз взех наистина присърце този проект. Разгледайх сайта, разцъках го за бъгове, водих си подробни бележки и т.н. Вчера отидох с огромно желание и хъс на срещата, а си тръгнах разочарована и малко обидена...
Имах чувството, че тия хора не са екип. По-скоро ми мязаха на раци в кофа - аха някой се е закачил за ръба да излезе и другите дружно го повалят. Имах чувството, че там сме като някакви врагове, противници, които се опитват да се наложат, а не като хора, които трябва да си обменят идеи и да направят нещо наистина хубаво.
Ядосах се и на администратора на сайта. Правеше се на въздесъщ и много знаещ, създаваше грозното впечатление на прекалено самонадеян. Всяка втора дума, която казваше беше "Това е невъзможно!", а след малко обяснява как тепърва разучава пладформата, с която работи. А честно казано нито едно от предложенията не беше принципно невъзможно. Бяха съвсем елементарни неща, които съм виждала на практика приложени по много сайтове. Баткааа, като не разбираш не ми се прави на Господ на програмистите! Аз като не разбирам си трая и питам, и се уча, ако сметна че си струва.
Върха на сладоледа беше, когато казах на г-н администратора, че някои неща не работят както трябва с Firefox и Opera. А той най-обидено ме попита защо съм била толкова злонамерена към него, какво съм целяла с това. После започна да ми развива теории, че системите били различни, че нищо не можело да се направи по въпроса, че от всички които до сега са посетили сайта само четерима били използвали Firefox и нито един Opera, та не си струвало да се занимава с такива "дребни" неща...
Честно да ви кажа аз зяпнах тъпо! Не мисля, че бях злонамерена. Вършех си работата. А накрая аз излязах виновна за некомпетентността на този и оня... И все пак ще продължа да се занимавам с това, въпреки така наречения "екип". Защото смятам идеята за страхотна и от уважение към човека, който ме покани в този проект.

1 коментара:
Хубовото е, че тея раци си нямат на представа, че ти си едно сладко медузче, което определено може да изплува над тях и да им се присмива от светлити висини на горния ръб на кофата (макар че си я представям по-скоро като тенджера). Така де, идеята ми беше, че ще ги надминеш в каквото и да е. Най-доброто доказателство е, че те дори нямаха куража да те коментират тук. Аз пък ще имам куража да включа котлона...
Post a Comment