Моля, качете се в асансьора!

Толкова отдавна не съм писала...

Уверявам ви, няма нищо по-трудно от това да напишеш първата си публикация...
Така като се замисля май на мен това се пада петата поред Първа публикация...

Отлагах доста докато се реша. Сякаш пък боли! [Не боли никак!] Сякаш пък не знам какво е! [Знам и още как! Блогерската ми кариера не е кратка!] Може би имам някаква предстартова треска, все пак започвам нещо ново. Или получавам фобия от белия лист...

Отплеснах се, както почти винаги. Тази моя неконкретност някой ден ще ми изяде главата.

Та...

Защо "Асансьорни истории ІІ"?
Както вече съм обяснила в описанието на блога това са бесните полети на душата ми между разум и чувствата. В интерес на истината това е нещо многообхватно и ми позволява да говоря за абсолютно всичко. А и вече съм писала едни "Асансьорни истории". И нали съм малко старомодна, и поне малко книжен плъх - те са писани на ръка, в една симпатична малка тетрадка със шарени корици.

Написах ги за човека, когото обичам вероятно повече и от себе си. Написах ги защото много ми липсва, а винаги има толкова много да му кажа, че все не ми стига времето... [подсмърчам си тихо и си бърша сълзите - Извинете много! Малко ми е смотано. Вероятно от времето...] И сега ми липсва... Толкова много...

Защо зарязах BgLog?
Това е дълга история... Е, не чак толкова дълга. Просто не искам да обяснявам причините за да не бъда разбрана погрешно (както незнайно защо се случва твърде често напоследък).

Не мога да отрека, BgLog ми даде наистина много (на първо място - моя специален любим човек). Надявам се само никой да не ми е сърдит и обиден - напоследък бях малко твърде рязка и груба. За съжаление твърде късно го схванах...

Но каквото било, било! Ако е писано - ще продължи!

Сега това е моето най-специално и лично място! И мисля добре да се грижа за него и да не допусна старите грешки!

Моля, качете се в асансьора да се повозим заедно!